Шумотевицата започва след 5.

Първо нахлува Криси, ухилен до уши и вместо поздрав пита :" Може ли на компютъра?"

След половин час се прибира и Дани :" Пак някой е забравил да заключи! Криси, нали?"

Кати, както обикновено, ги посреща с радостно тичане и възгласи:" Ооооооооооо, Даде!" и целувки по бузките.

Тази вечер, обаче, е различна.

" Мамо, хайде да украсим елхата!"

Погледнах календара...после разхвърляната стая...после си казах: "Защо пък не! Да поразхвърляме още!"

Извадих прашните кашончета. Сглобих набързо елхичката и оставих развеселена групичка да украсява...Предвидливо прибрах стъклените играчки далеч от ръчичките на Катрин, която неспирно бърбореше и искаше да пипне всичко.

След малко поставихме елхичката на пода, за да проверим дали лампичките светят, преди да я сложим на видно място в детската стая.

Изведнъж стана приказно...

Катрин стоеше до блещукащата в тъмното елха - висока точно колкото нея - и гледаше захласнато....

Момчетата въодушевени запяха бърза коледна песничка, а Катрин затанцува с неземна усмивка на лицето...

В очите им се отразяваха цветните светлинки...

В моите очи блестяха сълзи...цветни и щастливи...почувствах се благословена...надарена с подарък отвъд мечтите ми...

Няма значение какво ще се случи на празниците...аз вече получих своя празник!

Сега мога изцяло да се посветя на другите и да се постарая всеки да получи малко цветни светлинки в очите и глътка топлинка за сгряване на сърцето...