"Колко мило, колко сладко е при мама и при татко..."

Съвместното спане с бебе, споделянето на общото легло от трима - това беше нова идея за мен.

Аз обичам да чета, а в дебелите книги по въпроса за спането на бебето имаше няколко водещи идеи - "научи го на самостоятелност", "всеки да си знае мястото", "опасно е да спи с родителите си - няма да се отучи" (никога?!).

Чувствах се виновна, че лягам до сина си нощем и му давам да суче, за да заспи, а той е на преклонните 6 месеца и в дебелата книга пише, че не бива да го кърмя през нощта, а още по-малко да спим заедно! И аз в желанието си да съм "добра" майка се стараех да правя, каквото ме учат "големите умове", а не какво ме учи собственото ми дете....

Казах си - няма да повторя грешката си с второто и ...не я повторих...Той плачеше в креватчето си, докато уморено заспи...И свикна...Значи работи метода...или аз вървя по течението без да се замислям, че възпитавам личност, а не статистическа бройка, произведена по калъп...

Никой не ми беше казал, че сгушването на топлото бебешко телце до моето дава такава енергия и успокоение, каквото нито едно хапче не може...

Нямаше от къде да зная, че събуждането сутрин е най-прекрасното нещо на света, когато те погледнат две усмихнати детски очи и едно сънено същество се сгуши в пазвата ти да удовлетвори не просто глада си...

Не предполагах, че толкова спокойно може да се отглежда дете - без стресови разписания за хранене и спане...

Дъщеря ми е благословение...

Тя е, която ми позволи да вкуся от сладостта не само на спокойния живот, но и на спокойния сън...

Аз съм тази, която си позволи да се вслуша в ритмичното туптене на сърцето й...да се вгледа в бистрите й очи...да се запита какво ли иска тя, от какво ли има нужда...

Позволих си лукса да се уча отново... Този път от тихия глас на сърцето си. Да пречупя гордостта на опита, годините, факта, че ми е трето дете и би трябвало да знам всичко.....

Не знам как се чувства татко й, когато сутрин тя се сгушва в него, звучно го целува по бузката и сладко казва:"Татеееееее!", но знам как аз се чувствам, когато няма вече ставане посред нощ за поредната доза безпомощност и плач!

Толкова било лесно - тя кротко заспива сучейки, независимо по кое време на нощта е, обръща ми гръб и се сгушва в топлия гръб на баща си...

Единствената ми грижа е да снабдим семейството си с по - голяма спалня! За да дадем повече прегръдки на повече деца...Размерът има значение....за добрия сън!:)