Планувах да кърмя поне една година.

Не се замислях особено.

Кърменето ми се струваше най-естественото нещо на света.

Но не предполагах колко още неща има да науча и какви нови преживявания ще ми поднесе едно продължило повече от очакванията ми кърмене.

Първото ми учудване дойде, когато малката ми щерка започна да си избира от коя гърда да суче.

Давам и аз едната, тя посуква малко и се намества на другата.

После стана дори смешно, когато вече проходила се усъвършенстваше в сученето на крак...наименованието "денонощен млечен бар" придоби друго значение.

Веднъж дори заспа в тази поза - права!

Най-хубавото дойде с проговарянето!

Две годишните са бърборковци.

Моята щерка не прави изключение.

Казва си :"Моя!" (моля), "Мамо, мозе ли уху-аха?" (мамо, може ли да суча ( уху-аха е позивната:-)

Обяснява на татко си, че това, което суче е :мако какао" (мляко с какао).

Също така му казва :"Тате, айде, уапкай, тутай!" (хапвай, сучкай:-)....смили се най-сетне към него....даже и на мен ми предлага да сучкам от собствената си "млекоцентрала":-)

Носи ми понякога да кърмя плюшеното и кученце.

С удивление откривам, че тези два придатъка на женския организъм съвсем не са за мъжете (както те си мислят) , а са прекрасно мултифункционално средство за хранене, утеха и забавление на детето.

Всички шишета и биберони - залъгалки сега ми изглеждат не просто излишни, но и странно грозновати в сравнение с меките красоти, кротко обитаващи сутиена ми.

Вече съм готова за още изненади.

Само преди година да кърмя две години ми се струваше невероятно и почти ненормално....

Сега, освен че ми се струва нищожно малко време, никак не съжалявам, че позволих на детето си да ме въведе в този прекрасен свят на близостта, спокойствието и почивката...

Колко усмивки щях да пропусна само...

Колко прегръдки нямаше да са същите...

А погледа и, докато суче....е неповторим!