Хладна утрин на село.

Седя на балкона, навлечена със стария си пуловер, отпивам от горещото си капучино с дъх на окосена трева и оставям погледа си да блуждае.

Сивото на небето е прегърнало зеленото на хълмовете и ги целува с роса.

Славейчето неуморно чурулика, невидимо, в гъсталака отсреща.

Един плах слънчев лъч погалва червения листец на розата, увила се около студената циментова колона на портата.

Потръпвам и се сгушвам в пуловера.

През зеленото на очите ми прехвръква бяла пеперуда.

"Мамо, къде си?" - изчуруликва една рошава сънена главица.

Сгушвам босите крачета на Кати в пуловера си и отпивам топлинка от бузката и.

Заравям лицето си в къдриците и.

"Мамо мия, ти си топуа!"* - казва бялата пеперуда, сгушена в пазвата ми.

Денят се усмихва обещаващо.

Няма да вали.

Ще берем ягоди.

Искате ли яБодки?:)

*така Кати пее песничката "Мила моя мамо"....(мила мамо, ти си топла:-)