Контракциите...

Усетих ги още сутринта, но си казах - сигурно пак е фалшива тревога.

Започнах си домакинската работа, както обикновено - закуската, оправяне на почти 2 - годишния Дани...

Добре, че на вратата казах на мъжа да отиде днес с колата на работа, че знае ли се...

Около обяд му се обадих и той дойде. Закарахме Дани при наша приятелка и отпрашихме към болницата.

Там, вместо да нахълтаме в родилното, културно зачакахме пред АГ кабинета за преглед. Все още мислех, че с тези нередовни, не особено дълги и не особено болезнени контракции мога да почакам.

Докато ме преглеждаше докторката се развика: ”Ама, момиче, ти си с 8 см. разкритие! Бързо в родилното! Донесете стол!Някой да я свали!”

’’О, не, благодаря. Аз ще отида сама. Спокойно!”

И наистина спокойно отидох.

Там вече ме чакаха. Минах транзит през предродилната зала, където две други жени пъшкаха и ми завидяха на късмета...

’’Хайде сега, като имаш контракция, напъвай!”

Да, ама не! Никакви контракции! А в родилната зала задушно и препълнено с народ - акушерки, лекари от всякакъв вид...

Хакнаха ми система и следващите контракции бяха неестествено болезнени...

После започна голямото напъване: "Хайде бе , момиче, нищо не правиш!"...Стараех се в всички сили, а навалицата около мен се увеличаваше, острите им думи се забиваха като игли, напрежението пълзеше по тялото ми...

Е, успях, родих го! Малък, леко лилав на цвят и гръмогласен Кристиян!

След като приключиха с шиенето на "страшните ми смъквания", след като ми заръчаха повече да не раждам или поне не в тяхната болница, след като ме паркираха в коридора, защото веднага след мен започна да ражда още една жена, а родилната зала е само за един....успях да въздъхна облекчена.

Мъжът ми бе чакал пред родилната зала и сега хвана ръката ми, погали ме и ми благодари...Говореше ми нежно, смеехме се...От пристигането ми в болницата до този момент бяха минали около два часа.

Всъщност помня всяка секунда, но е излишно да разказвам подробно. Спомените ми са скъпи, дори и тези за последвалите дни на болка, на борба с чувството за вина и безпомощност, на гордост от факта, че само за дни преодолях всички тях, на благодарност за най - близките ми хора и за Бога, който ми даде сили...!

"Сините му очички светят като звездички"... гледаха ме любопитно още в първите дни.

Последваха неизброими мигове, часове, дни, месеци, години с неповторимия чар и непредсказуемост на "малкия ми син"....който вече съвсем не е малък, но му действат много успокояващо приказките преди сън.

Рожденна дата - 28-ми март 2000г., преди цели 9 години!