"Баба чатииии!" - провиква се две годишната ми дъщеря, когато чуе звук от компютъра.

Знае тя, че това е "бабата от компютъра", както й беше обяснил батко й , когато се видя "на живо" с баба си.

Благодарна съм на технологиите, и особено на пряката връзка с картина и звук, която прави от километрите милиметри!

Все пак, друго си е да виждам мама, тортата, която е приготвила за някой празник, дори да съм на самия празник, без реално да мърдам от собствения си хол.

Мятаме си снимки, клипове, текстове за секунди...

Пръстите ни пробягват по клавиатурата почти със скоростта на мисълта, която искаме да изразим...

А като си помисли човек, че допреди две години нямах дори компютър, нито пък мама имаше...

Развиваме нови умения.

Особено бабите!

За къде си, мила бабо, без компютър, уеб - камера и мобилен телефон?