Суетнята е в разгара си.

Умуване за подаръци, украсяване на всяко свободно пространство у дома, планове за срещи с роднини, за купонясване с приятели, списъци тип "да не забравя", старомодно писане на картички и писма....

Времето не стига за всичко...

Всяка година се заричам да не оставям нещата за "последния момент" и всяка година той така немилостиво и светкавично е дошъл...

Зяпам по украсените витрини и накачулените лампички по хорските прозорци...

Обикалям нерешително щандовете в магазините, търсейки най-хубавите, най-оригиналните и най-изненадващите подаръци (все не ги намирам, все ги отлагам, потна, изтощена и нервна пак се заричам , че догодина ще свърша тая дейност още през септември:).

Истински сняг!

Истински студ!

Истинско вдетиняване с децата по пързалките и кротки разходки със щерката.

Потропвам зъзнеща по пазара - там сега мирише на борова гора, портокали и сняг...

Няма да успея с всичко.

Графика е натоварен.

Питката за бъдни вечер е моя грижа.

Може би ще успея да направя и меденки.

Пея си, докато надписвам картичките...

Дано времето се пооправи, че ни чака дълъг път.

Трябва да успея с багажа...

Треперя от вълнение, че ще се видя с всички мои роднини, ще гушкам малката си племенница, ще се суетим с мама в кухнята и ще се наливаме с капучино, ще се смеем на все по-отесняващата ни маса, отрупана с деца и салати:)....Ще успея да видя морето (ще успея ли???)...

После обратния път....оф, да не забравя зайчето...ще пътува с нас...

Новогодишния купон....ооооо, ще го мисля после.

Да не забравя да купя балони...дрян...пуканки...още гирлянди...

Извинявай, Дани, тръгвам за подарък на другарче, ама сине майчин в последния момент ми казваш...

...имаше и още нещо...мисли, мисли, мисли, мечо Пух...да, нови ръкавички за Кати, че ги загубихме от бързане...и бенгалски огън...и да не забравя да се усмихвам - да, все най-важните неща ги забравям:)