Седя си в слънчевия ден на пейката до пясъчника.

До мен се приближава младеж, който държи голяма папка. Правел проучване за някоя си партия, можело ли да вземе анонимното ми мнение. Може, казвам.

Той пита, аз отговарям.

Стигаме до въпроса "професия"?

Майка! - виквам гордо и се усмихвам на децата си, играещи в пясъка, а младежа чистосърдечно се смее - нямаме такава графа, казва, ще ви пиша "временно безработна"...

Е, казвам си, така е, да си майка не е работа...то е...нещо...дето не си е работа...

Близките и приятелите, и те знаят какво да отговорят като ги пита някой какво работиш. "Тя не работи, а си седи вкъщи и си гледа децата".

Ами да, клати глава счетоводителката, която ми смята осигурителния стаж, не е работа, миличка, според законодателството е отпуска!

После в градинката се срещам с майка, която много угрижено гледа в земята и се вайка, че детето е вече на годинка и ако остане още малко с него вкъщи ще затъпее, ще се откъсне от света, ще загуби толкова много интересни неща!

Оформя се интересен портрет на майката: прогресивно затъпяваща, временно безработна отпускарка под домашен арест!

Не ми харесва този образ, ще кажеш, много е негативен!

Да, мнозинството не предполага, че именно такъв е подсъзнателния образ, който стои на най-долния прашясал рафт в ума му.

Дори майките смятат за ней-непрестижно подобно занимание...просто майка...

Ами да, неполезно за обществото занимание...

Обажда ми се позната с въпроса трябва ли ми бавачка. Не, казвам, не ми трябва. Добре, казва тя, понеже познавам една, не иска голяма заплата, а е опитна, та ако ти потрябва...

Заплата, казваш...Я гледай ти. Какво прави бавачката? Гледа деца, даже понякога и в домакинството помага.

Значи гледането на деца е работа, ако я върша аз за чуждите деца, но не е работа, ако я върша за собствените си.

Интересно...

********

Аз обичам да рисувам.

Рисувам жена. Седи на пейка до пясъчник. Усмихната е. В пясъчника играят деца.

На рисунката не се вижда къде живее, но аз знам.

В къщата й сега е разхвърляно, защото е бързала да излязат с децата в топлия ден.

В кухнята има тенджера супа, която е приготвила от предната вечер, за да може да хапнат децата на обяд.

На балкона висят изпраните дрехи, които е успяла да простре преди да се събудят децата.

В гардероба висят изгладените панталони на мъжа и тайни подаръчета за децата, с които ги изненадва понякога.

До леглото й има книжки, които да чете на децата преди лягане, списанието за майки, в което се зачете вчера, "Практична Английска Граматика", кройката за момичешко сукманче и празна чаша от капучино...

Забравили са телевизора пуснат и Мечо Пух обяснява на Прасчо, че и малките животни са също толкова важни, колкото и големите...

Нарисувах картината с много цветове.

Има светлини.

Има и сенки.

Иначе няма да проличи красотата на светлите кичури в косата й и зеления отблясък в очите.

******

"Мамо, какво работи тая леличка на картината?"

"Работи майка, миличко, РАБОТИ МАЙКА!"