Tъкмо закопнях за пролетни цветя и се захласнах по нацъфтелите кокичета и ето, че зимата напомни за себе си. Всичко е бяло!

Снегът натрупа.

Скри всичко грозно навън.

Усмихвах се цяла сутрин. Несъзнателно.

Шетах си по пижама.

Правих палачинки.

Криси нарисува картичка, на която имаше дърво, което ражда сърца вместо плодове и цвете, в което цъфти сърце...

Кати ми пя много свои песни с розовия си микрофон, а аз я съзерцавах, съжалявайки, че не съм фотоапарат да запечатам онзи неземен блясък в очите й, меките извивки на бузките и съвършения смях...

Получих много думи и нежност.

Подарих си виртуални лалета:-)

Правих плодов сладкиш.

Децата пак лудуват до късно и не им се спи.

Вкъщи мирише на зюмбюли.