...усмихват се, плачат, питат, светят...

Понякога се изгубвам в дълбокото им и се давя в безмилостната им и безусловна обич...

"Мамо, ти ми си майка и си много хубава..."

"Мамо, ти си ми майка и нама да ми се каяш, на'и така?..."

"Мамо, гушни ме....

мамо, какво е това?....

мамо, засто?...

мамо, спинка ми се...

мамо, обишкам те...

миличката ми маминка..."

Вече е на 3.

Прави безброй неща сама и расте с дни и часове.

Бърбори безспирно.

Рисува човеци с големи очи.

Измисля си песни, реди пъзели, бърка яйца, избира си дрехите, хитрува, танцува...

Но все още ръчичките й са пухкави нежни облачета, които прегръщат с разтопяваща нежност, босите й крачета топлят моите като се сгушим да спим, а бузките й - апетитни и обсипвани с целувки:)

"Мамо, аз вече съм го'яма, на'и така?" :)