Студено е. Навън дъждът се сипе от безцветното небе и мокри нападалите листа.

Есента е с променливи настроения - по това си приличаме, за това се харесваме...

Имам си домашно слънце. Направихме го с мъжа ми през лятото на 2006 и сега свети и топли, независимо от сезона. Нарекохме го Катрин и се оставихме да ни обича безусловно и променящо.

За домашното ми слънце сега е лято. По пода в хола са опънати хавлиени кърпи като на претъпкан плаж, опънат е "йозовият" чадър и се ходи по "йозови" бански:-)

Сръчните ръчички на слънцето си правят сами напитки със сламки, сандвичи с краставици и умело държат на мама списанието, докато устичката не спира да бърбори и да сипе бисери, бисери...

Семейната спалня е море. Там се плува.

Понякога слънцето се уморява и спи, разпиляло златните си къдрици по морските вълни.

Топло е. Намествам си "йозовите" очила да си дочета списанието и да събера бисерите в тетрадките си.