С тези думи днес три годишната ми Катрин ме накара да позирам за снимка.

Понякога я наблюдавам и се чудя чие е това дете и възможно ли е едно дете да промени голямата си, черногледа, интровертна, саможива майка в нещо "най-хубаво на света".

Вече 3 години и 9 месеца кръжа в орбитата на това малко чаровно създание и както се казва в един филм "вече не е гравитацията, това което ме държи на земята, а тя"!

Любовта и към рисуването все така е силна. В нейните очи това съм аз:

Страшна съм, нали? Но тя държи да видя "колко много зъби имам"!

И ми подарява цветя:

Обича да лакира нечии нокти - моите, нейните, на баба си - с по няколко цвята, по няколко пласта, понякога дори с водни боички, не с лак.

Обича да ходи боса.

Обича да се занимава с косата си - да си прави опашки

и да си слага пеперуди...

Обича да майстори неща от пластилин. Последното произведение представляваше топче набучено с карфички и на въпроса ми какво е, тя каза, че е "кристално слънце".

Обича снега.

Обича да гледа "Дисни ченъл", да се разполага пред компютъра и докато гледа "Мики маус" да засипва бюрото с храна, пластилин, флумастри, ножици и хартии, бисквити, банани и да играе "на кочина".

Обича да танцува.

Обича тя да ми чете книжка, не да и чета аз. Естествено смята, че нейните истории са далеч по-забавни от написаните там.

Обича да се гушка: "Искам много гушкане!" и пленника е завладян - мама, тате, някой от батковците.

Обича "гоямото" си легло, което е на една ръка разстояние от мама и нейната ръка гушка понякога, докато заспи.

Обича да "тутка" - това е специален израз на любов към майчината гръд, която все още понякога служи за приспивателно вечер.

Не знам какво сънува. Навярно сладки млечни сънища, боричкания с батковците, телефонни разговори с тате на тема "какво искам да ми донесеш", мама с много зъби или кристални слънца, но съм абсолютно сигурна в това, което ми каза днес:
"Мамо, аз съм много щастлива!"