****
КАТРИН 4г.
Чадър на розови цветя, кукла с оранжеви коси от прежда, книжка с букви и числа, обедно слънце, немирни къдрици, които отмахваш с малките си, все още нежно пухкави ръчици. Наричаш ме по име и това те забавлява. Целуваш ме по бузите ей така без повод. Вечер заспиваш най-лесно в прегръдките ми, сгушена, топла. Четири години, четири месеца и четири дни - от твоя живот, от моя живот, от нашия живот - едно приятелско намигване на вечността...

****
ДАНИЕЛ 13г.
Шпаги ли размахваме с теб? Сблъскваме ли гневните си изблици? Безпричинно ли се раняваме с думи? Ревнувам ли от времето, което отнема детските ти черти? Раменете ти са все още сантиметър под моите, удобни за открадната прегръдка. Apples, windows, voice cracks... На какъв език си говорим, докато попиваш света наоколо, докато погледа ти се изравнява с линията на хоризонта и вече си "голям"...като мен. Можеш да обуваш моите маратонки, давам ти да четеш от моите книги, оставям те да ми инсталираш фотошоп и да ми даваш акъл. Така е от самото ти раждане. С теб растем заедно, независимо колко сме пораснали. И винаги спорим кой е прав и кой - пръв! Любовта ни само е винаги наравно...

****
КРИСТИЯН 11г.
Очите ти са като есенно небе, готово да заплаче всеки миг. Не бях те гушкала отдавна и когато го направих усетих, че твърде рано съм те причислила към "големите". Ти си още дете жадно за внимание, с все същата чувствителна кожа и чувствителна душа. Надявам се проницателния поглед на небесните ти очи да пази крехкото ти сърце от "тъмната страна", джедай Скайуокър. Все още ми е трудно да налучквам пътя към вселената вътре в теб, въпреки, че с теб имаме чудната способност да си четем мислите. Обичам те и си прекрасен - повярвай ми най-сетне!