Тук не съм писала отдавна.

Просто пораснахме, и аз и децата. Първото ми дете навърши 20 години и започнахме като много други хора да се посрещаме и изпращаме по летищата, защото учи в чужбина. Второто е на 18 и догодина ще купувам отново абитуриентски костюм и кой знае накъде и то ще насочи компаса си. Третото е на 11, но е вече по-високо и по-умно от мен. На моменти безсрамно се гордея със себе си като погледна назад към дните, месеците и годините, в които им бях "просто майка". А аз бях наистина просто това - един пълен с възхищение детепазител, който не ставаше за възпитател и искаше децата му да растат свободни, като диви круши, които само от време на време поливах и торях, плевях и държах да не се счупят от някой по-силен порив на вятъра. Не мисля, че бях добър родител, каквото и да значи това, не давам акъл и на другите как да гледат деца. Моят избор беше мой, опитвах и опипвах, но най-важното беше да обичам и да обръщам внимание.

И някак пораснахме, и аз и децата.

Междувременно пишех разни неща, но на никого не ги показвах. И ето ме днес, без да съм планувала точно това, на корицата на една книга стои моето име, отпечатано с мастило върху хартия...автор съм на книга! Звучи толкова голямо нещо, а всъщност е малко, колкото срамежливата усмивка, с която го казвам. Аз дори нямам никакви заслуги за издаването на тази книга, просто измислих една приказка преди десет години и я пратих на едно дете да рисува илюстрации по нея. Детето сега е жена, художник, илюстратор, майка на свой ред, благодарение на нея името ми се мъдри на корица на книга. "Феята и пеперудата", издател и илюстратор е Мина Ангелова, тя е първото дете, което съм водила да люлея на люлки и да играем на куклен театър с плюшените й играчки до безкрай. Аз бях едно голямо, а тя едно малко дете.

И някак пораснахме.

Сега тя иска да ме интервюира, за да рекламираме книгата, а аз се смея и умирам от страх как ще се изложа, докато мисля над въпросите й. "Кажи ни коя си ти - безкрилата, отчаяна фея или наивната пеперуда с добро сърце?" ме пита тя, а аз не знам, мисля, че съм и двете или не съм нито едно от двете. Може би съм като майка им, гледам ги как добиват образ и плътност в ръцете на Мина и ето, че

някак

всички порасваме, и феята, и пеперудата, и аз....

 

https://www.amazon.com/reader/B07K6RRP31/ref=rdr_sb_li_hist_1&state=01111