И тъй, потегляме!

Колата е натоварена, децата са заредени с храна, вода и книжки за дългия път, таткото се е запасил с добро настроение и яка музика против заспиване.

Мама проверява за последно всичко ли е взела и добре ли е застопорено столчето на Кати, усмихва се и докато колата набира скорост си мисли за предишните години, в които безуспешно се опитваше да се отърси от грижите по децата и поучително съветваше приятелките си с деца, че т'ва с деца на море никаква почивка не е...

Сега, обаче е различно-научила се е да се наслаждава на мига...

На следващата сутрин умората е забравена, нервността на мама се е изпарила,докато гледа как татко носи Катрин и бриза развява златистите й къдрици, а момчетата нетърпеливо хвърлят раниците си на хладния пясък и тичат да намокрят крака във водата.

Катрин сочи с ръчичка и "говори с морето на някакъв странен език"...

После си играе с пясъка-толкова много и толкова нежен.....

Плахо отива до водата-толкова много и толкова нежна.....

И от този момент малката Катрин и голямото море са приятели завинаги!

Не я плашат големите вълни, а тате смело я води в дълбокото....

Въргаля се в пясъка, копае дупки, посипва главиците на батковците си, които се заливат от смях....

Забавлява се истински!

И след толкова игри дори заспива сладко...

Това е то-любовта от пръв поглед!

Сега в спомените на мама и тате ще се запечата щастливата усмивка на Катрин, а морето ще я чака търпеливо до другото лято, за да й покаже отново любовта си - толкова голяма и толкова нежна....