Колбасите никога не са имали репутация на особено здравословна храна и това не е случайно, нито е плод на някакъв световен заговор срещу хранителната промишленост. Факт е, че обикновено са удобни, приготвят се лесно, с приятен вкус са и това ги прави много популярен избор, когато след дълъг работен ден трябва много бързо да измислиш как да нахраниш хлапетата.
Но все пак е добре да имаш предвид някои особености на този вид храни, когато посягаш към тях в хладилните витрини на магазините.
Когато фактите говорят...
През 2013г. изследователи публикуваха данни от проучване, обхванало близо половин милион души в 10 страни в Европа. Изследването показа, че хората, които ядат големи количества колбаси, имат 44% по-висок риск от преждевременна смърт, в сравнение с тези, които не консумират (или консумират много рядко) обработено по този начин месо. Според данните храни като шунка, бекон и наденички повишават риска от сърдечно-съдови заболявания със 72%, и риска от рак – с 11 на сто. Учените подчертават, че с тези данни не се опитват да кажат на хората „Спрете да ядете бекон, шунка и салам“. Само алармират, че тези храни са с много високо съдържание на сол и мазнини, затова трябва да се внимава с количествата им.
...специалистите НЕ мълчат!
Говорейки за съдържанието на продуктите от преработено месо обаче, учените изхождат от идеалния вариант. А той – за съжаление – е приложим единствено, ако става дума за домашно приготвени наденици, суджуци и пушени меса. В този случай месните продукти запазват голяма част от полезните си съставки, но с тях не бива да се прекалява, защото остава предупреждението за твърде високо съдържание на мазнини и сол. А и двете не са сред препоръчителните съставки на детските менюта. При промишлено произведените колбаси се срещат още много съставки, които осмислят въпроса „Искам ли да дам това на детето си?“, въпреки че съвременните стандарти за качество на храната ги приемат за безопасни. Повечето от тях са описани надлежно както на етикетите на продуктите (когато купуваш пакетирани колбаси), така и в сайтовете на много от производителите. Ако искаш да вземеш наистина информирано решение, трябва да проучиш сериозно всяка една от ползваните добавки и свързаните с нея ползи и рискове.
Аз мога да ти дам само „начален старт“ с кратък списък на съставките, над които си струва да помислиш.Той започва с остатъците от месната промишленост, които не могат да влязат в продуктите от прясно месо – мазнини, кожа, сухожилия, хрущяли и прочие.
В много колбаси се добавят също соя, протеини и нишесте. Задължителна част от рецептурниците са и така наречените Е-та, които често ще срещнеш обобщени като „консерванти.
Е-тата всъщност са няколко вида добавки, които правят колбасите (а и много други промишлено произведени храни) да изглеждат по начина, който познаваме.
➜Оцветители – от Е100 до Е199. Тези съставки обикновено подсилват, променят или съхраняват естествения цвят на месото, след като то е претърпяло някаква обработка. Делят се на естествени и синтетични. Само десетина от цялата група се използват редовно в месната промишленост. За някои от оцветителите са правени изследвания, които ги свързват с повишаване на риска от рак. Точно те обаче не се ползват при обработка на месо.
➜Консерванти – от Е200 до Е299. Консервантите предотвратяват развалянето на храните, причинена от микроорганизми, съдържащи се във въздуха и питейната вода. Те се разделят на няколко подгрупи – сорбати и бензоати, серен диоксид и сулфити, нитрити и нитрати. Всички си имат определени пределно допустими дози, над които прилагането им може да увеличи рисковете за здравето. Особено внимание трябва да се обръща на нитратите и нитритите, които във високи дози са доказано канцерогенни.
➜Антиоксиданти – от Е300 до Е399. Това са веществата, които удължават срока на съхранение на храните, защото спират или забавят естествените процеси на окисляване. Делят се на две групи: естествени и синтетични. Малко хора знаят, че витамин Ц е всъщност един от най-известните антиоксиданти. Лимонената киселина също е често ползван антиоксидант (тя присъства и в бебешките пюрета).
➜Сгъстители, емулгатори и стабилизатори – от Е400 до Е499. Използват се за подобряване на консистенцията на месните продукти. Така колбасите стават с по-хомогенна плътност, по-сочни и ароматни.
➜Регулатори на киселинността – от Е500 – Е599. Това са вещества, които променят или контролират киселинността на храните. Обикновено се използват за да се спре или забави развитието на микроорганизмите в колбасите, и така те да станат по-трайни.
➜Усилватели на вкуса – от Е600 до Е699. Както става ясно и от наименованието, тези добавки се използват, за да подсилят и подчертаят естествения вкус на дадения продукт.
И последно, но не и по значение: и аз ще каже като лондонските учени, че въпреки всичко, което написах дотук, не съм забранила на децата си да ядат кренвирши. Просто го правим с мярка.