Вижте още
Обикновено майките не си даваме сметка колко важно за нас самите е кърменето, докато по една или друга причина не се наложи да се разделим с него. Когато това се случи в самото начало и е свързано с усещане за неуспех от страна на жената, е много повероятно тя да срещне подкрепа и утеха. Рядко обаче ще получиш разбиране, ако след близо 3 години кърмене изпаднеш в депресия, след като отбиеш детето.
Въпреки че много от дългокърмещите майки понякога звучат така, сякаш биха дали мило и драго мъниците да се откажат от сукането, дойде ли моментът това да се случи в действителност, изпитват неподозирана тъга. Според специалистите дали си кърмила 3 месеца или три години е без значение, защото във всеки случай отбиването може да се превърне в тежък емоционален стрес.
При някои жени този процес може да е съпроводен с прояви на депресия. И, докато следродилната такава е сериозно изследвана, то по нашите географски ширини трудно може да се намери информация за тази след кърмене. А тя се дължи на хормоналните промени.
Спреш ли да кърмиш, спира и повишеното производство на окситоцин – хормона на любовта. В същото време осъзнаваш, че бебето ти вече е пораснало и това един вид е първият му „пубертет” – първата проява на самостоятелност и реално откъсване от теб. И изведнъж рязко осъзнаваш, че не си била подготвена за това.
Има ли начини да се справиш? Разбира се:
- Осъзнаване на състоянието – както вече казах, една от найважните стъпки е да приемеш, че това е естествен физически и емоционален стрес и е нормално да го преживяваш. И, въпреки че има доста малко информация, документираните случаи нарастват като обем – това констатират психолозите в САЩ. И добавят: „Хормоналната промяна си е хормонална промяна! Независимо дали се случва след като родиш, или след като спреш да кърмиш. И в двата случая мозъкът ти преминава през труден преходен период и търси да възстанови равновесието.”
- Потърси специалист – ако състоянието продължава повече от две седмици, няма да е зле да се консултираш с психолог. Такъв, който има опит със следродилни депресии или такива по време на бременността, ще ти е от по-голяма полза. Или казано накратко – не се прави на герой, излишно е, когато енергията ти е нужна за други цели (отглеждане на мъж и дете, примерно).
- Раздвижи се – тъй като ендорфините имат способността да се отделят засилено по време на тренировка, ето ти причина да влезеш във форма! Пък и ефектът ще е двоен – от една страна, ще преминеш по-бързо през депресивното състояние, а от друга – ще подобриш самочувствието си.
- Храни се правилно – по принцип това е важно, за да се чувстваш добре. Поради тази причина не забравяй да намалиш приема на въглехидрати, който е бил завишен заради нуждите на кърмещото ти тяло. Наблегни на храни, които съдържат Омега-3 – риба и авокадо (примерно), защото тези мастни киселини ще помогнат на мозъка ти да се справи с хормоналните промени, довели до състоянието на тъга и депресия. Друг вариант е да се консултираш и да започнеш да приемаш хранителни добавки. Липсата на някои минерали в организма може да е допълнителна предпоставка за физически и емоционален дискомфорт.
- Алтернативна медицина – естествено, че можеш да опиташ всичко – от хомеопатия до акупунктура. В крайна сметка важното е да се почувстваш добре. А неконвенционалните терапии са изключително добре показани при емоционални проблеми.
- Бъди мила със себе си – точно сега нямаш нужда от определения като „не съм добра майка”, „не се справям” и други подобни. Психолозите са категорични, че трябва да отстраниш от ежедневието си всичко, което те напряга и ти пречи (пък било то и домакинската работа). Поглези се и се порадвай на факта, че тялото ти отново е само твое.
- Не дръж партньора си настрана – никой не е длъжен да отгатва кога ти не се чувстваш добре. Затова говори и помоли за съдействие. Партньорът ти надали е чувал за това състояние (все пак не са много мъжете, които задълбават в тази тематика), така че и за теб, и за него ще бъде чудесно да седнете и да почетете заедно по въпроса.
- Усмихвай се – човечето расте и се променя с всеки изминал ден. Наслаждавай се на тези промени и се научи да ги приемаш с усмивка. Децата не ни принадлежат, но докато са под нашето крило и грижи, са найвълшебният повод за Щастие. И не забравяй – отбиването е първата крачка към самостоятелността.
